Как станах американец

Описание

Вяра Попова, доктор  по  философия,  главен  асистент  в секция „Култура, естетика, ценности“ към Институт  за  изследване  на  обществата  и знанието на БАН:

 „Напълно заслужено Якоб (Джейкъб) Рийс бива определян като кръстния отец на социалната фотография, тъй като преди появата и развитието на търсенията в работата му на фотожурналист тя изобщо не е съществувала като самостоятелен обект на фотографска практика. В този смисъл именно той ознаменува възникването на жанра „социална фотография“, а не просто и само документална такава.“

„И така, като най-ранна проява на социална ангажираност може да се изтъкне биографичният факт, че още на 12-годишна възраст Якоб Рийс (1849, Рибе, Дания – 1914, Баре, Масачузетс) поразява всички, дарявайки събраните си пари по време на Коледните празници на бедно семейство. Така още в детството той демонстрира способността си да вижда социалното нервенство и тегобите на бедните, да им съчувства и афинитетно да се стреми да им помогне, облекчавайки окаяното им положение. Значително по-късно – през 1870 г., на 21 години заминава за Америка, надявайки се да си намери работа. Но за съжаление попада там по време на вълната от масова емиграция, когато хиляди хора отпътуват натам след завършването на Гражданската война, с надежда да започнат нов, прекрасен живот. Но противно на очакванията и копнежите им, ги очакват пренаселени райони, скотски жилищни условия и мизерна работа.“

„През 1901 г. излиза автобиографията на Якоб Рийс „Как станах американец“ („The Making of an American“), която става своеобразна епитафия на живота му. При което именно Рузвелт пръв го посочва за „истински, образцов американец“, но не просто „американец“ в смисъл на национална принадлежност, а като човек, загрижен за благото на обществото, преди всичко за най-онеправданите социални слоеве, и борец за промяна чрез подобряване на обществения ред, организацията му и установяване на еднакъв социален стандарт/минимум за всички. В този смисъл това е автобиографията на истинския, човечния човек, лелеещ за социална справедливост за всички; един истински социален алтруист в действие, демонстриращ как промяната може да се инициира от „низините“, да се предаде въздействащо и да се подеме от управляващите „висини“, за да се установи подобряване на жизнения стандарт не само на един социален слой, но и на обществото като цяло, което следва да се грижи именно за най-бедните и онеправданите, в потвърждение на доктрината на Томас Хобс, че човешкият социален ред се отличава от естествения, природен, в който оцеляват най-силните и най-приспособените – разграничителна линия, която трябва да запазим в упованието да бъдем човеци.“