Съдебни, парламентарни и политически речи Част 1 и Част 2

Описание

д-р Никола Генадиев е роден на 19. XI. 1868 г. в Битоля. Семейството се премества в Пловдив, където Н. Генадиев завършва Пловдивската гимназия. Участва в Съединението, а по време на Сръбско-българската война (1885 г.) се включва в ученическия доброволчески батальон.

През 1891 г. завършва право в Брюксел. На 25. X. 1890 г., като студент изнася реферат за Македония пред Географското общество в Брюксел. Заедно с братята си Харитон и Павел Генадиеви издават първия български независим „политикоинформационен” вестник „Балканска зора”. На следващата година д-р Генадиев става член на Народнолибералната партия. По време на второто стамболовистко управление е министър на правосъдието (1903-1904) и на търговията и земеделието (1904-1908). След убийството Димитър Петков на 26. II. 1907 г. се утвърждава като водач на партията.

Като министър в няколко правителства д-р Генадиев разполага с безотчетни фондове, които предоставя щедро на ВМОРО. В правителството на д-р Радославов е министър на външните работи (до 17. XII. 1913 г.). След началото на Първата световна война е изпратен в Западна Европа да проучи възможностите за участието на България във войната на страната на единия от двата воюващи военни съюза. участва в Балканските войни (1912-1913) като доброволец. След първата национална катастрофа в Парламента е поставен остро въпросът кой е виновен. Д-р Генадиев държи блестяща и аргументирана обвинителна реч пред Парламентарната изпитателна комисия.

Чрез ген. Сава Савов, маршал на двореца и военен министър, Фердинанд дава награда на водача на ВМОРО Тодор Александров с поръката да бъде убит Генадиев (1915). Колкото и да се възмущава от поръчката на Фердинанд, все пак Александров я изпълнява години по-късно, когато Генадиев се оказва пречка за цар Борис ІІІ и за превратаджийското правителство на проф. Александър Цанков.

Името на д-р Генадиев е свързано с процесите по атентата в Софийското казино (1.II. 1915 г.) и Деклозиеровата афера (лятото на 1915 г.) През 1920 г. той основава новата Националлиберална партия, която напуска през 1923 г. като отказва да се включи в Народния сговор. създава партията Народно единство, която се обявява срещу правителството на проф. Александър Цанков.

На 30 октомври 1923 г. в София е убит по нареждане на Тодор Александров от терориста на ВМРО Димчо Стефанов.